Телефонът звъни точно когато сме се сетили за някого. Часовникът отново показва 11:11. Случайност ли е — или вече сме забелязали нещо, което още не можем да назовем?
Авторско аналитично размишление. „Психоелектроника“ е моят израз за връзката между човешкото възприятие, технологичната среда и начина, по който тълкуваме съвпаденията. Използвам го като название на своите виждания; отделните явления имат собствени научни и технически имена.
Да анализираме данните около нас
Случвало ли ви се е да помислите за конкретен човек и малко след това телефонът ви да звънне? Или да погледнете към часовника и да видите 11:11, 22:22 или 12:34?
Такива моменти ме карат да се питам колко от информацията около нас забелязваме съзнателно и колко остава на заден план. Представям си мозъка като биологичен анализатор, който съпоставя сетивни сигнали, навици, спомени и очаквания. Наричам тези следи „метаданни“ образно — контекстът около събитието, а не непременно цифрови данни от устройството.
За мен „психоелектроника“ е име на този въпрос: как човекът и средата от технологии участват в едно преживяване, което понякога усещаме като предчувствие?
1. Предиктивно кодиране: очакването преди възприятието
Предиктивно кодиране (predictive coding), наричано и прогностично кодиране, е теоретична рамка в когнитивната невронаука. Според нея очакванията, основани на предишен опит, се съпоставят с постъпващата сетивна информация; несъответствията помагат за обновяване на модела на средата.
Това ми дава интересна отправна точка. Ако познавам навиците на някого — кога приключва работа, кога обикновено ми се обажда — възможно е очакването да се появи, преди да съм формулирал причината. Не е необходимо да „виждам бъдещето“, за да очаквам познат сценарий.
Свързано понятие е несъзнателна обработка на сетивна информация: част от обработката протича без ясно осъзнаване на всеки отделен сигнал. Това не означава, че мозъкът възприема всичко или разполага с безпогрешен архив.
В моята метафора „биологичният суперкомпютър“ сглобява контекста. В научния речник говорим за възприятие, памет, очакване и обработка на информация. Обзор: Forms of prediction in the nervous system.
2. Телефонът преди звъненето: сигнал, очакване или съвпадение?
Когато имам усещането, че телефонът ще звънне, се питам дали съм забелязал някаква промяна в средата. Това е моя възможна интерпретация, а не установен универсален механизъм. За да я проверим, трябва да знаем дали действително е имало сигнал, дали е предхождал звъненето и дали човекът го е възприел.
Електромагнитни смущения — EMI
Електромагнитни смущения (electromagnetic interference, EMI) е техническото название за нежелано електромагнитно въздействие върху електроника. При подходящи условия то може да се прояви като шум в аудиооборудване. Да чуем такъв вторичен звук е различно от това нервната система пряко да усети радиочестотното поле.
Това ме води към по-точен въпрос: може ли човек с особено чувствително възприятие да забележи някакъв сигнал, докато телефонът обменя служебни съобщения с мрежата преди звъненето? Нужно е да разграничим мощността на устройството, възможните сетивни сигнали и доказателствата за човешкото възприятие.
Когато устройството е посредник: възможен непряк сигнал
Има и друга възможност: радиосигналът да повлияе на електронно устройство, а устройството да произведе доловим звук. При някои слухови апарати са документирани бръмчене и пращене вследствие на радиочестотни смущения от цифрови телефони. Това е възприемане на звук, създаден от електрониката, а не пряко усещане на радиополето от нервната система. NIDCD: слухови апарати и радиочестотни смущения; Експериментално изследване на смущенията между телефони и слухови апарати.
Моето предположение е следното: ако в конкретната обстановка възникне слаб, но доловим шум — или реална вибрация, за която има установен източник — промяната би могла да привлече внимание, без човек веднага да осъзнае какво я е предизвикало. В този смисъл „подсъзнателно улавяне“ назовава възможна несъзнателна обработка на сетивен сигнал. Дали това действително е станало преди определено обаждане трябва да се проверява отделно; наличието на смущения в устройство не доказва автоматично нито несъзнателното им възприемане, нито предчувствието.
При медицинската електроника също се разглежда електромагнитната съвместимост (EMC), но механизмите и последствията зависят от устройството. Пейсмейкърът не бива да се представя като източник на предупредителен „микрошум“ или вибрация преди позвъняване без конкретни данни. Радиочестотните смущения и влиянието на постоянните магнити в телефона са различни механизми; следват се указанията за съответното медицинско устройство. FDA: електромагнитна съвместимост на медицински устройства.
Връзката с моята идея: възможният път е „радиосигнал → въздействие върху устройство → доловим сетивен сигнал → обработка и очакване“. Документираните смущения подкрепят възможността за посредничество на електрониката. Останалите стъпки — особено времето преди звъненето и несъзнателната обработка — остават хипотеза за проверка.
Bluetooth слушалки и автомобилно аудио: познатият слаб звук
Към тази идея могат да се добавят Bluetooth слушалки и говорителите на автомобилното аудио. При определени конструкции радиочестотен сигнал може да попадне в аудиоусилвател и вследствие на нелинейността му да се превърне в доловим шум. Този механизъм е описан за Bluetooth аудио, като подобни проблеми могат да възникват и при клетъчни и Wi-Fi сигнали. Отделно, смущения в безжичната връзка могат да нарушат предаването на аудио. Това са различни механизми и не всяко пращене има една и съща причина. TDK: радиочестотен шум в Bluetooth аудиоустройства; Bluetooth SIG: смущения и адаптивно прескачане на честоти.
Моят въпрос е дали сме научили подобна звукова следа от опита: ако слаб звук или кратка промяна в аудиото действително се повтаря преди обаждане, бихме могли да я свържем с предстоящото звънене, без веднага да назовем причината. Научните понятия тук са асоциативно учене и несъзнателна обработка на сетивна информация. Това е възможен сценарий за проверка, а не доказателство, че слушалките или радиото винаги дават предварителен сигнал. Трябва да се различава и от обикновено заглушаване или служебен звук, което самата свързана система задейства при повикване.
„Ултразвук“ е отделен въпрос. Слабият или едва забелязан звук не става автоматично ултразвуков: важна е честотата му. Слуховите прагове за много високи честоти се различават между хората, но това не установява подсъзнателно разпознаване на недоловим ултразвук от автомобилни говорители преди обаждане. За такова обяснение са нужни измервания на реалния звук и контролирана проверка на възприятието. По-точната работна хипотеза тук е слаб, доловим звуков сигнал, чиято причина не осъзнаваме веднага. Изследване: слухови прагове и въздушен ултразвук.
Радиовръзката в секундите преди звъненето
Преди да чуем мелодията, телефонът и мобилната мрежа вече обменят служебна информация за установяване на връзката. За моето размишление интересното е именно този кратък промеждутък: има ли промяна в средата, която би могла да стане сетивен ориентир?
Предавателната мощност се управлява според радиотехнологията и условията на връзката. В GSM стандартите има класове с различни максимални стойности, включително 2 W и 4 W за определени обхвати и класове устройства. При импулсно предаване мощността по време на импулса и средната мощност във времето са различни величини.
Затова, когато разглеждам тази идея, ме интересува целият сигнал — неговата мощност, времева структура и евентуалното му въздействие върху близката електроника. Какво действително се случва около конкретния телефон може да се установи чрез измерване. ETSI: радиопредаване и управление на мощността.
Може ли „свръхчувствителна нервна система“ да усети радиополето?
Няма надеждни доказателства, че особено чувствителна нервна система може пряко да разпознава обичайния телефонен радиосигнал преди звъненето. Чувствителността към слаб звук или вибрация сама по себе си не установява чувствителност към радиочестотно поле.
Систематичен обзор от 2024 г. обхваща 41 експериментални изследвания с общо 2874 участници, включително хора, определящи се като електромагнитно чувствителни. В разгледаните контролирани условия не е установена убедителна способност за разпознаване на радиочестотната експозиция над случайността. Това е резултат за изследваните експозиции и методи; не означава, че всяко възможно взаимодействие между електромагнитно поле и човек е изключено. Систематичен обзор: радиочестотни полета, симптоми и възприятие.
Реален, но различен механизъм: ефектът на Фрей
Микровълновият слухов ефект, известен като ефект на Фрей, е експериментално установено явление при определени импулсни радиочестотни експозиции. Погълнатата импулсна енергия може да предизвика много малко и бързо термично разширение на тъкани, което поражда акустична вълна, възприемана от вътрешното ухо.
Това не е пряко „приемане“ на радиосигнал от нервите. Наличието на този ефект не доказва, че обикновено телефонно повикване го предизвиква или че той обяснява предчувствието за обаждане. Само мощността на предавателя в W не е достатъчна за такава преценка: важни са характеристиките на импулсите, разстоянието, геометрията и енергията, погълната в тъканите. Научен обзор: механизъм и прагове на микровълновия слухов ефект.
Моят прочит след тази проверка: възможното забелязване на вторични сетивни сигнали заслужава изследване. Прякото усещане на телефонното радиополе от „свръхчувствителна нервна система“ остава неподкрепена хипотеза. Затова не го използвам като установено обяснение на своето преживяване.
Акустичен шум от електронни компоненти
Coil whine обикновено назовава акустичен шум, свързан с механични вибрации на индуктивни компоненти. При някои керамични кондензатори акустичен шум може да възниква и от деформации на материала при промяна на напрежението. Не бива всеки такъв звук да се нарича „ултразвук“ или „coil whine“ независимо от източника му.
За моята идея въпросът е дали слаб, но чуваем звук може да привлече внимание, без веднага да осъзнаем защо. Това е различно от твърдението, че „периферният слух“ непременно улавя ултразвук. Murata: акустичен шум при керамични кондензатори.
Тактилно и температурно възприятие
Тактилно възприятие означава усещането за допир, натиск и вибрация, а температурно възприятие — усещането за топло и студено. Те са реални сетивни процеси. Дали конкретен телефон произвежда доловима промяна преди звъненето е отделен въпрос, който изисква измерване; тук не го приемам за доказано.
Случайното съвпадение също остава възможно обяснение. Да се сетя за човек и той да се обади не доказва само по себе си, че съм уловил технически сигнал.
3. Защо 11:11 остава в паметта
Повтарящите се числа са добър пример как вниманието и паметта могат да променят усещането ни за честота. Няма нужда всички механизми да се събират под едно име:
- Илюзия за честота, популярно свързвана с названието „феномен Баадер–Майнхоф“: след като нещо привлече вниманието ни, започваме да го забелязваме по-често и то може да изглежда по-разпространено.
- Селективно внимание: определени сигнали получават повече внимание от други. Симетричните числа могат да изпъкнат сред обикновените показания на часовника.
- Пристрастие към потвърждение: склонността да търсим или тълкуваме информация в подкрепа на вече съществуващо очакване.
- Селективно запомняне: запомняме впечатляващите попадения по-лесно от многото обикновени поглеждания към часовника.
Ако помня 11:11, но не помня 14:27, сравнявам различно запомнени моменти, а не пълен дневник на всички наблюдения. Така впечатлението „пак се случи“ може да стане по-силно от данните, с които разполагам.
4. Възприятие на времето: навикът не е часовник до секундата
Възприятие на времето е субективната ни преценка за продължителност и последователност. Навиците и ориентирите в средата могат да помогнат да се сетим за определен час. Това не означава, че подсъзнанието разполага с идеален таймер, който винаги отмерва точните секунди.
Вниманието, паметта и контекстът участват в оценката на времето. Обзор: Time perception, attention, and memory.
В моя прочит познатият ритъм на деня може да е част от контекста, който наричам „метаданни“. Каква е ролята му в конкретно съвпадение остава въпрос, а не предварително даден отговор.
5. Предчувствие, интуиция и дежавю не са едно и също
Предчувствие описва усещане за предстоящо събитие. Интуитивна преценка е преценка, която се появява без съзнателно проследяване на всички стъпки на разсъждението. Дежавю е усещане, че настояща ситуация вече е преживяна — то не е друго име за предсказване на бъдещето.
Точните думи не отнемат интереса от преживяването. Те помагат да зададем по-точния въпрос: какво съм усетил, какво съм очаквал и какво действително се е случило?
6. Мониторинг на машини: аналогията, която ме вдъхновява
Има реален технически принцип, който ме кара да се върна към идеята за „психоелектроника“: мониторинг на състоянието (condition monitoring). Машината може да продължава да работи, докато измерванията вече показват промяна спрямо обичайното ѝ поведение.
Специализирани системи и технически екипи наблюдават вибрации, акустичен шум, температура, електрически ток, мощност и други параметри според оборудването. Данните се сравняват с предишни измервания и с подходящи граници за конкретния режим на работа. Откриване на аномалии (anomaly detection) означава установяване на отклонения; отклонението е повод за анализ, а не автоматично доказателство за повреда.
Този подход може да подпомага поддръжката според състоянието (condition-based maintenance) и предиктивната поддръжка (predictive maintenance). В първия случай действията се определят от установеното състояние; при предиктивния подход анализът подпомага прогнозата за бъдещо влошаване и планирането на намесата. Не всяка аларма предсказва точно кога ще настъпи отказ.
Примери за такива технологии са мониторингът на вибрации и температура при SKF и измервателните методи за техническа поддръжка при Fluke. SKF: наблюдение на вибрации и температура; Fluke: методи за мониторинг на състоянието; Fluke: наблюдение на електрически параметри.
Моето сравнение: възможно ли е познатата среда да има свое обичайно „звучене“, а вниманието ни понякога да забелязва промяна в него, преди да сме я обяснили съзнателно?
Това е аналогия между разпознаване на отклонения при машини и човешкото възприятие. Тя вдъхновява моето размишление, но не доказва, че мозъкът измерва електрическа мощност или недоловими честоти, нито че предсказва телефонни обаждания. При машината имаме датчици и записани измервания; при човека трябва отделно да установим кой сигнал е бил наличен, дали е възприет и как е повлиял на очакването.
Моят извод: любопитство, което оставя място за проверка
Не ми е нужно „психоелектроника“ да бъде име на призната научна дисциплина, за да ми харесва като израз. За мен тя е начин да мисля за човека сред технологиите — за вниманието, контекста, спомените и съвпаденията.
Възможно е понякога да забелязваме повече, отколкото можем веднага да обясним. Възможно е и да придаваме значение на случайност. Не искам да затварям въпроса с готова присъда; искам да го направя по-точен.
Да анализираме данните около нас означава да записваме и попаденията, и пропуските. Ако искам да проверя предчувствие, записвам го преди събитието, определям предварително какво ще броя за попадение и следя всички опити. Това запазва любопитството ми, без да превръща впечатлението в доказателство.
